„Усещане за град: приобщаващ, безопасен и устойчив Пловдив“ е проект на Български фонд за жените, част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019. Той предлага модел за устойчиво развитие чрез подход отдолу нагоре, в който гражданите – жени и мъже от всички социални прослойки, възраст и етнос, са овластени да идентифицират проблеми и предлагат решения за подобряване на градското пространство, а български и международни творци ще демонстрират иновативни и ефективни намеси в градската среда. Проектът е мултижанров и предлага уникален подход за преосмисляне и трансформиране на града, който може да бъде репликиран в национален и международен контекст.
„Усещане за град“ се основава върху идеята за града като сигурно и инклузивно място, в което всички хора, особено жени и момичета, деца, както и уязвими групи като ромската общност и хората с увреждания, живеят свободно и сигурно, а тяхната неприкосновеност е гарантирана от градската среда като основно човешко право. Основен фокус се поставя върху търсенето и предлагането на решения за устойчива промяна и трансформиране на градската среда от самите участници в проекта, както и върху колаборацията между граждани и артисти. „Усещане за град“ се основава на разбирането, че културните и творчески индустрии (в частност изкуството) могат да предложат идеи за подобряване качеството на живота на гражданите и че изкуството може да бъде инструмент за изграждането на по-стабилни общности.
Традиционното схващане в почти всички култури е, че частната сфера е сферата за изява на жените, а публичната сфера е запазена за изява на мъжете. С векове градското планиране е осъществявано от мъже и за мъже, дори днес градовете са управлявани предимно от мъже. Те са строени от тях често без да се вземат предвид нуждите и гласът на жените.
Публичното пространство трябва да бъде свободно, всички хора да имат правото да се чувстват безопасно и комфортно и да могат да го притежават, използват и формират спрямо своите собствени нужди и разбиране. Всъщност много жени все още се чувстват „неканени гости” в собствения си град, град, за чието публично пространство не са в състояние да претендират.
Удоволствието от използването на публичното пространство в градовете е показател за качеството на живот. Улиците и публичният транспорт не са неутрално поле и степента на свобода, която изпитват мъжете и жените, движейки се през града, е различна. Жените и момичетата преживяват случаи на насилие, които са различни от тези, които са преживявани от мъже. Освен страхът от кражба и физическо насилие, жените изпитват страх от изнасилване и отвличане и са изложени на ежедневна форма на насилие, което се изразява чрез думи, звуци, фрази, които ги унижават. Този тип сексуално насилие засяга тяхното право на сигурност, ограничава ползването им на обществените места и им пречи да постигнат автономия. Проучвания показват, че жените променят ежедневните си навици си много по-често отколкото мъжете. Например, те са склонни да спрат да излизат по тъмно, докато мъжете – не. Затова един успешен град трябва да се основава на разбирането, че мъжете и жените имат различен опит по отношение на живота и труда в града (някои въз основа на половото неравенство).
Насилието на публични места може да предизвика жените и момичетата: да се чувстват засрамени от техните тела, пол, раса, възраст, култура, способности, сексуална ориентация и друг статус; да се страхуват от някои места и да ги избягват; да се страхуват да излизат сами и да попаднат в изолация; да не могат да участват в обществения живот; да се почувстват неспособни в сравнение с други хора (мъже) в обществото; да не се доверяват на хората, включително и на съседи; да не могат да достигнат до обществени услуги, образование и схеми за подпомагане на безработицата.
Правейки градовете и общностите безопасни за жените и момичетата ще увеличи тяхното пълноценно социално, икономическо, културно и политическо участие на равноправни граждани. По този начин ще бъдат обезпечени и необходимите условия за придвижване на малки деца и възрастни (защото жените често са тези, които се грижат за тях). Това гарантира, че ще се вземат предвид различните нужди на всички маргинализирани и / или уязвими групи като мигранти, етно-културни общества, хора с увреждания, юноши, възрастни хора и други.
Днес устойчивото урбанистично развитие е залог на бъдещето. Градското население става все по-разнообразно и многобройно. За да се гарантира участието и вземането предвид на нуждите на всички граждани на един град е нужен социално сензитивен подход към градското планиране, основан на т. нар. gender mainstreaming, което да гарантира високо качество на живот в градовете в бъдеще. Подходът е основан на признаването на половите различия и неравенствата, които характеризират отношенията между мъжете и жените (и другите уязвими групи), и се опитва да ги адресира активно:
В рамките на този подход специален акцент се поставя върху превенция на насилието, общностно мобилизиране и участие, овластяване на жените и подобряване на кварталите и градската среда като цяло. Всички тези стратегии са предназначени за подобряване на социалните взаимоотношения и повишаване на доверието сред всички граждани в общността.
Чрез своята интердисциплинарност и привличането на кръг от партньори с богата и утвърдена биография в социалната, урбанистичната и арт сфери ще се осъществи обмен на идеи за устойчиво развитие между социални работници, архитекти, урбанисти и артисти от сферата на творческите индустрии, които ще работят директно за подобряване на градската среда в диалог с гражданите, основавайки се на техните нужди.
Womenability е международна неправителствена организация, базирана в Париж, чиито изследователски разходки в градове по целия свят се реализират с подкрепата на ООН Франция. Мисията на организацията е да работи за справедлива и балансирана градската среда с намирането на решения за равнопоставеност на половете в устройството и функционирането й. Досега Womenability са провели разходки в 25 града в целия свят, сред които Малмьо, Прага, Цюрих, Бомбай, Кейптаун, Рио де Жанейро.
Фондация ‚Джендър Алтернативи“ работи за насърчаване на равенството и равните шансове на всички граждани в обществото чрез подпомагане на социално слабите и други лица, жертви на дискриминация, нуждаещи се от закрила и подпомагане на тяхната интеграция и личностна реализация. Към момента организацията работи по няколко международни проекта, насочени към борбата с домашното насилие и трафика на хора, както и по национални проекти с фокус работа с жертви на домашно насилие и преодоляване на половите стереотипи.
Сдружение „Консултантско бюро – Напредък 7“ има за цели да осигурява възможности за интеграция на хора от рискови групи в социума, чрез адекватно социално–педагогическо, психологическо, правно консултиране и посредническа дейност, да създава и развива социални модели и мрежи за интеграция и реинтеграция на групи в риск и на групи в социална изолация. Сдружението има солидна история на работа с ромската общност и се ползва с интерес и доверие от страна на жителите.
Сдружение „Хладилника”/The Fridge , в лицето на Ивана Ненчева и Наталия Тодоровa, основано като пространство за независимо изкуство в София, е организатор и домакин на множество изложби и инициативи свързани с темите за равенството между половете, социални неравенства, правата на уязвими групи, както и на ЛГБТ и куиър общността. В допълнение, дейностите на сдружението са ангажирани с организирането на дебютни изяви на млади артисти, на местни и чуждестранни гостуващи проекти, резидентни програми за куратори и художници. Сдружението отговаря за селекцията на артистите и курирането на артистичните решения за трансформация на градската среда.
Снимки: © 2018 Милен Нейков